Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. През 1903 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София, а след  това работи като учител. През 1906 г. продължава образованието си във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. и директор на Народния етнографски музей в София. Като етнограф към Първа българска армия през Първата световна война прави проучвания в района на Вардарска Македония. Член (1923) и председател (1926) на Артистичния съвет на Народния театър. През 1927 г. за няколко месеца е също негов директор. От 1929 г. става дописен член на БАН. Член и подпредседател на Македонския научен институт. Считан е за един от най-добрите български комедиографи във времето между двете световни войни. Започва да пише като публикува къси разкази и фейлетони в началото на века. Сътрудник на в. „Пряпорец“, „Нови дни“, „Весел Българан“, „Вечерна поща“, „Зора“, „Свбодна реч“, „Развигор“ и др, Първата му пиеса „Мъжемразка“ (1914) предизвиква сериозни вълнения в културните среди след премиерата си в Народния театър. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, като сред тях се открояват „Златната мина“ (1925), „Големанов“ (1928) и „Вражалец“ (1933), които продължават да се играят и до днес. Превежда чуждестранни пиеси от немски и френски език. Междувременно през 1921 г. заедно с етнографа Антон В. Стоилов започва да издава  сп. „Известия на Народния етнографски музей“. Автор е на поредица научни статии и студии в областта на етнологията като например „Изображенията на св. Георги в българския народен накит“ (1912), „Македонските уброси и сокаи“ (1925), „Старите къщи в Банско“ (1926), „Белодрешковци в Северозападна България“ (1932) и др. Умира в София на 27 септември 1939 г.  

Николай Гогол е руски писател и комедиограф от украински произход. Роден е като Николай Василиевич Яновский на 20 март 1809 г. в голямото семейство на дребен местен дворянин в с. Сорочинци край Полтава, Украйна. Завършва гимназия в Нежин и опитва да пише още като ученик. Баща му, който също е бил доста образован човек с увлечения към литературата и театъра, умира когато Гогол е на 15 години. През 1828 г. се премества в Санкт Петербург с идеята да стане актьор, но скоро му се налага да се откаже тъй като е доста срамежлив за сцената. Тогава решава да опита възможностите си като писател. Сътрудничи на алманасите „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”. През 1829 г. под псевдонима В. Алов издава първата си творба, която обаче не е приета добре от читателите и критиката. Същата година постъпва на работа като чиновник в имперската администрация, но продължава да пише. Постига успех и популярност едва през 1831 г., когато излиза първата част на цикъла „Вечери в селцето край Диканка“. През 1834 г. чете курс по обща история в Петербургския университет. През 1835 г. написва повестта „Тарас Булба“, която се появява в сборника „Миргород“, както и известната си пиеса „Ревизор“. След поставянето й за първи път на сцена на следващата година и предизвиканото възмущение сред реакционните кръгове, решава да замине в чужбина. Прекарва близо десетилетие предимно зад граница, като живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и Италия. През този период излизат от печат поемата „Мъртви души“, повестта „Шинел“ и комедията „Женитба“. Завръща се отново окончателно в Русия през 1848 г. след поклонничество на Гроба Господен и започва да работи над планирания втори том на „Мъртви души“. През тези последни години от живота му обаче се засилват все повече болезнено религиозното му състояние и мрачните и депресивни състояния, които често го обземали. През февруари 1852 г. сам изгаря новата редакция на своето произведение. Умира няколко дни по-късно, на 21 февруари, от изтощение на силите в Москва. Погребан е в гробището на Свято-Данииловия манастир, а през 1931 г. прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир.  

Кузман Шапкарев е български фолклорист, книжовник, учител и член на Българското книжовно дружество (БАН). Роден е в Охрид на 1 февруари 1834 г. Началното си образование получава в родния си град при своя вуйчо Янаки Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище, за да може съгражданите им да получат по-добро образование. Дълги години работи като учител по български и гръцки език както в родния си град, така още и в Струга, Кукуш и Битоля. След Освобождението през 1878 г. решава да се премести в Пловдив, но тогава екзарх Йосиф I му предлага да участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия в Солун. През четирите години, които прекарва там, той подпомага много македонски българи да продължат своето обучение. През 1884 г. вече се установява в България. Работи като нотариус в Сливен и Стара Загора и като съдия във Враца и Ботевград. Сътрудничи в списването на периодични  издания като в. „Македония“ и „Право“, сп. „Читалище“ и др. По същото време се занимава с изучаването на историята, бита и нравите на родния си край, като така се сближава с видния фолклорист Димитър Миладинов и впоследствие се жени за неговата дъщеря Елисавета. Най-прочутият му труд в тази област е сборникът „Български народни умотворения“ (1891-1894), в който събира 1 300 песни, 280 приказки и описания на народни носии и обичаи. Издава и разпространява учебници и учебни помагала, като за целта заедно със своя брат Петър отваря книжарница в Солун. Автор на ценни материали за просветителското дело на братя Миладинови. Умира в София на 18 март 1909 г.