Обратно в списъка на публикаците

Нужна е проектна организация и финансиране на науката

Уважаеми господин министър,

Вярно е, че нашата наука не прави достатъчно за подпомагане на обществената практика. Но също толкова е вярно, че и обществената практика не познава, не се интересува да знае и не използва идеите, предлагани в научни разработки. Доминиращият в икономиката частен сектор се интересува главно от краткосрочната печалба на всяка цена и не разбира, че пътят към трайната печалба минава през внедряването на научните постижения в производството. Ще го разбере може би след години. Държавните институции на всички равнища също не оценяват значението на науката. Тя е по-скоро деклариран, отколкото реален приоритет.

Това важи и за „Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана от нашия колектив преди четири години[1], а също и за нейното продължение “Догонващо икономическо развитие на България – стратегия и реалности”[2], публикувана в края на 2006 година.

Хората, които правят икономическата политика на България и техните помощници изглежда не познават препоръките на българските учени. И по-конкретно имам предвид нашите препоръки. А безкритично слушат и възприемат всичко, което им казват чужденците от МВФ, Световната банка и други институции[3]. И упрекват собствените учени в бездействие и импотентност, като им отвръщат с мизерно заплащане. Професор в БАН или в Софийския университет с доказани приноси в науката, със завидни педагогически качества, с няколко чуждестранни езика и висока компютърна грамотност получава колкото общ работник, чийто основни инструменти са кирката и лопатата. Това не може да не тревожи!

В текущата дискусия за организация и финансиране на науката не се казва нищо принципно по-ново от казаното преди нас и от нас в Стратегията преди четири години. И то далеч по-подробно в Десета глава, сс. 249-276.

Убеждават ни, че финансирането по проекти е по-правилно от финансирането накуп по щатно разписание. Поучават ни, че диференцираното заплащане на изследователите според свършената работа е по-правилно от равното заплащане на всички с еднакви научни степени, звания и трудов стаж. Казват ни, че некадърниците трябва да бъдат освободени от научните институти и от университетите. Всичко това е казвано преди нас. Казвали сме го и ние преди четири години в нашата Стратегия, обобщавайки световния опит в тази област на основата на огромна информация с която разполагаме.

При всяко разсъждение за развитието на науката възниква въпросът за приоритетите в научните изследвания. Главна задача на науката е да обслужва обществото, а не да се самообслужва. Затова приоритети в науката могат да се установят само на основата на национални приоритети за развитието на България и в частност – на икономиката. Защото националните приоритети не могат да се постигнат без участие на науката. Българските държавни институции обаче още не са определили такива национални приоритети.

В нашата Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година глава 11. е посветена на икономическите аспекти на структурната политика на страната в стратегически хоризонт (виж сс. 277-287). Очертани са тенденциите в измененията на структурите на производството и потреблението и произтичащите от това приоритети. Впечатлението ми е, че нашите препоръки все още не се познават от хората, които формират държавната политика и ще приемат стратегията за развитието на България.

Няма приоритети изобщо. За приоритети може да се говори само от определена гледна точка, с оглед на зададен критерий за постигане на съответна стратегическа цел. Ако трябва да обобщя резултатите от нашите изследвания, могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика:

- Според вида на високите технологии: - информационни и комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии; енергоикономисващи технологии, технологии за създаване на нови материали и нови източници на енергия;

- Според икономическата и социалната ефективност: - производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост и капиталоемкост, с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност, ефикасно стопанско управление на макро- и микроравнище, създаване на съвременно социално пазарно стопанство, подобряване качеството на живота на хората;

- Според областите на дейност: - създаване на съвременно здравеопазване, на модерно образование и пожизнено обучение, на мощна иновационна система, на комплексна инфраструктура, технологична и структурна модернизация на услугите, индустрията и земеделието, енергоикономично развитие в стопанския и домакинския сектор, разширено използване на възобновяеми енергоизточници, опазване и подобряване на околната среда;

- Според потреблението: - високо качество на потреблението, дематериализация на потреблението, потребление основано на знанията, потребление на възрастните хора, персонификация на продуктите и услугите, устойчиво потребление.

Господин министър,

Предлагам на Вашето внимание две предложения за организация и финансиране на развитието на науката от позицията на икономиста, какъвто съм аз.

1. Да се създаде държавна банка за икономическо развитие със солиден начален капитал. Тя да кредитира при облекчени условия научните изследвания по високотехнологични и рискови проекти и инвестиционната им реализация, в контекста на горните приоритети, съвместно с рискови фондове, които да се създадат възможно най-скоро. Да се разшири бързо дейността на рисковите фондове в България по примера на развитите пазарни икономики.

Едно от облекченията по кредитите за научно-техническо развитие е ниската лихва. Тези кредити могат да са дори безлихвени. Разликата до пазарните лихви да се покрива с бюджетна субсидия. В научните изследвания и внедрителската дейност не може да се прилага нормалната банкова практика за пазарно кредитиране. Защото изследователският процес е рисков и неговият резултат не може да се предскаже. Нужни са и облекчения в изискванията за обезпечения по заема, по реда и срока на неговото обслужване и т.н. Създаването и дейността на такава банка трябва да се уреди със закон.

2. Съществуващият фонд „Научни изследвания” към МОН да се реорганизира в мощен револвиращ се[4] държавен фонд за финансиране на науката със 100-120 млн. лв. начален годишен ресурс, считано от 1 януари 2009 година. Този ресурс ще расте през следващите години с бюджетни попълнения, собствени приходи и средства от еврофондовете. След няколко години годишното финансиране от този фонд може да достигне 200-250 млн. лева. Натрупаният многогодишен опит (от 1990 г.) в работата на сегашния фонд „Научни изследвания” към МОН трябва да се използва при определяне на статута и задачите на новия фонд.

Предлаганият фонд ще има по-голям обхват, по-мащабни задачи и по-различни методи на работа от съществуващия сега Фонд „Научни изследвания”. За разлика от сегашния фонд, изследователските направления, а и най-важните теми при новия фонд трябва да се задават от ръководството на Фонда, изхождайки от националните приоритети. Водещ критерий за предлагане на теми от самите проектни колективи трябва да бъдат очертаните от ръководството на фонда изследователски направления за приложни научни изследвания. Темите да се възлагат на проектни колективи на основата на публични конкурси, с участието на български и чуждестранни колективи.

Най-важните направления, а също и особено важните теми за разработка за всяка година да се обявяват от Фонда предварително, поне 3-4 месеца преди началото на годината, в съответствие с националните приоритети. На тази база ще кандидатстват съответните проектни колективи. Такъв подход ще обслужва по-добре националните приоритети от сегашния метод за механично набиране на портфейл от проекти по заявки на потенциални кандидати. Голяма е опасността набраните по досегашния метод проекти за финансиране да се разминават с националните приоритети.

Пак за разлика от сегашния фонд за научни изследвания, предлаганият фонд трябва да предвижда солидни авторски хонорари за участниците в проектните колективи. Сегашният фонд не изплаща хонорари и това е съществен негов недостатък.

Сроковете за изпълнение на темите, възлагани от новия фонд да бъдат напрегнати и да изискват пълна заетост на авторите по проекта при високо натоварване, а не работа между другото в продължение на няколко години. Факторът „време” в изследователската дейност придобива все по-голямо значение.

В новия фонд трябва да има по-голяма прозрачност на всички фази – от възникването на проектната идея до нейната комерсиализация. Засега на обществеността не е известна съдбата на финансираните от фонд ”Научни изследвания” проекти след 1990 година. С какво те са допринесли за икономическото и научно-техническото развитие на България.

Фондът трябва да бъде независима институция, да е отворен за български и чуждестранни участници и да финансира на конкурсна основа проекти на кандидатстващи колективи за приложни научни изследвания и внедрителски дейности в съответствие с изброените по-горе национални приоритети по установени критерии. Приоритетите да се определят от правителството, съвместно с представители на научната общност и бизнеса, да се разгласяват сред научната общност и да се актуализират периодично.

Изследователските проектни колективи да се създават в рамките на институтите на БАН, на Селско-стопанската академия, на висшите училища, на други организации за научни изследвания или самостоятелни колективи, формирани за кандидатстване по конкретен проект. Колективите ще се комплектоват окончателно въз основа на спечелени с конкурс проекти. Те могат да сключват договори с базовите институти, висши училища или предприятия за ползване на техни сгради, лаборатории, библиотеки, информационна база и други съоръжения.

С приключването на проекта колективът може да остане със същия състав, да се обнови частично или изцяло за изпълнение на нов проект. Вместо да се търси работа за човека, както често пъти става сега, по предлаганата схема ще се търсят хора за работата.

Така ще се въведе система на пулсиращи проектни колективи в рамките на един или повече базови научни институти и/или университети. Ако в БАН сега основните звена в институтите са стационарните секции и лаборатории, в бъдеще наред с тях ще съществуват пулсиращите проектни колективи, които ще работят на принципите на самоиздръжката. Колкото заработят, толкова ще получават.

Вместо да скитат по градове и различни университети да четат лекции по 3-4-5 и повече учебни дисциплини, учените от БАН ще имат възможност да участват в проектни колективи за приложни изследвания в своята област. Така те ще прилагат теоретичните си знания за решаване на важни проблеми на стопанската и друга практика, без да се разконцентрират и да губят време в пътувания и ще получават допълнителен доход.

Когато работещите в проектни (пулсиращи) колективи завършат работата си по един проект и още не са се включили в друг, да остават в института и да продължават да работят в стационарни секционни колективи или лаборатории по фундаментални (теоретични или дългосрочни) изследователски теми и да получават базова заплата. Базовата заплата, като правило, следва да е по-ниска от дохода в проектен колектив. Изключения са допустими, когато се работи по особено важни теоретични проблеми. Това ще създава заинтересованост в изследователите да се включват в проектни колективи, където ще се работи по-напрегнато, ще се очакват конкретни решения с непосредствено значение за практиката, но и с по-високо възнаграждение.

Това ще преобрази БАН. Ще я направи още по-динамична модерна научна институция със стационарни секционни и лабораторни колективи като основна организационна единица за научни изследвания – предимно за теоретични и дългосрочни разработки, и паралелни на тях 50-100 или повече временни (пулсиращи) проектни колективи, за приложни изследвания.

Изследователските компетенции на институтите на БАН ще се концентрират върху фундаментални теоретични и дългосрочни изследвания, а също и за обслужване на базирани към тях проектни колективи на договорна основа.

Значителна част от изследванията в обществените и хуманитарните науки и в бъдеще ще се правят в стационарни секционни колективи и ще се финансират целево със субсидия като държавна поръчка. Паралелно с тях ще действат и временни (пулсиращи) проектни колективи за приложни изследвания. И за секционните колективи, обаче следва да се въведат в максимално възможната степен елементи на проектното начало, в т.ч. диференцирано заплащане, срочни трудови договори и повишена отговорност за свършената или несвършена работа.

Заплащането на членовете на проектните колективи следва да зависи главно (80-85%) от свършената работа, а останалата част – според научна степен и научно звание. В модифицирана форма този принцип следва да се прилага и за стационарните колективи.

Резултатите от научните изследвания трябва да са собственост на Фонда за финансиране на науката. Той да се разпорежда с тях съвместно с компетентните държавни институции (например, МОН и Министерство на финансите), със специализирани координационни научни съвети по направления и с организации на бизнеса, като ги насочва срещу заплащане и чрез открит конкурс към заинтересовани фирми – изпълнители в приоритетни направления за социално-икономическото и научно-техническото развитие на България.

В експертните комисии на Фонда, които ще възлагат проекти чрез публични конкурси и ще оценяват свършената работа трябва да участват както български, така и чуждестранни специалисти в съответната област. Управителният съвет на фонда да се отчита ежегодно пред Министъра на образованието и науката.

Като имам предвид, че БАН е най-мощната научна организация у нас, разполага с най-подготвени изследователи и най-добра, макар и остаряла, материална база, логично е да се очаква, че поне половината от проектите на фонда ще бъдат печелени от колективи на Академията. Това ще бъде съществен допълнителен финансов ресурс от десетки милиони лева, наред с бюджетната субсидия за теоретичните и дългосрочни изследвания под формата на държавна поръчка.

Заработените средства от проектните колективи следва да се разпределят за хонорари между членовете на колективите по възможно най-обективни критерии, за покупка на собствена апаратура, за консумативи, информация, командировки, за наем на базовите институти и т.н.[5]. Това ще стимулира формирането на повече, по-мощни и много по-добре платени проектни научни колективи в БАН, ще ограничи отлива на научни кадри от Академията, ще създаде обстановка некадърните сами да я напуснат или да бъдат освобождавани.

Господин министър,

С функционирането на предлаганите институции за финансиране, съвместно с мрежата от проектни научни колективи на приложни изследвания, наред със съществуващите секционни колективи за теоретични изследвания, ще се създаде мощен научен тил на българската икономика и на обществото в цялост. Предлаганите институции могат да се превърнат във важни катализатори на приложните изследвания в България. Създаваните от тях научни продукти ще захранват най-важните сектори на икономиката и обществото, ще ускоряват тяхната модернизация. Това, на свой ред, ще увеличи производството, износа и ще повиши конкурентоспособността на българските стоки.

При наличието на такъв научен тил на икономиката ще се решат поне две задачи. Първо, ще се активизира създаването на повече и по-качествени собствени технически и други новости за внедряване в икономиката и в другите сектори. Второ, ще се постигне по-бързо и по-добро усвояване, разпространяване и използване на вносните технически и други новости. Засега вносните новости или не се използват достатъчно или бързо се „побългаряват” и похабяват. Всичко това ще ускори процеса на структурната и технологична модернизация на икономиката, от която толкова много се нуждаем.

Ако допуснем, че след 5-6 години за такива приложни изследвания се изразходват около 200 млн. лв. годишно, по логиката на инвестиционния мултипликатор техният годишен верижен ефект ще се измерва с милиарди лева. Това, заедно с мерките за модернизация на образованието, ще ни подготви по-добре за изпълнение на националните задачи, произтичащи от Лисабонската програма за икономическо, социално и научно-техническо развитие. Пред нас е една „неразорана икономическа целина”. Не бива да я оставяме повече да пустее!

4 януари 2008 г.

Проф. д-р ик. н. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
Тел. 989 87 27

Обратно в списъка на публикаците



[1] Освен на хартиен носител, пълният текст може да се намери в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/Cvita/angelov/index.htm  публикация № 43

[2] Публикация № 71 в интернет страницата на посочения адрес.

[3] Редки са случаите, когато централни държавни институции (министерства, агенции и др.) се обръщат към институти на БАН и по-точно – към Икономическия институт на БАН, за разработка на договорна основа и с допълнително заплащане (поради мизерно ниското основно заплащане) на важни проблеми на икономическото, социалното и друго развитие на България. Често пъти за тази цел се ползват чуждестранни експерти със съмнителни професионални качества, но срещу астрономически хонорари.

[4] Самообновяващ се

[5] За организацията, финансирането и функционирането на бъдещите проектни колективи може да се използва опитът на съществуващите вече такива колективи, в т.ч. колективът за разработки в областта на оловните батерии, за чийто интересен опит беше разказано неотдавна на научния семинар на БАН.